When you can live forever, what do you live for?

Зимен блян

2011-12-26T23:33:00.002+02:00

На Стойчо Добрев
♪♫♪ ♥

Тихо и кротко как дъжд вън вали,
мелодия нежна едва се дочува,
а ние сме тука на топло сами,
всеки от нас за простора бленува.
Капчици плахи пръскат стъклата,
спокойни надолу се стичат,
по улиците тракат колелата
и минувачи по тротоарите тичат.
А ние сме тука безкрайно сами,
неспокойно бият сърцата лудешки,
нас не вълнуват ни чуждите дни,
а само нашите чувства човешки...

Слънчеви усмивки

2011-12-26T21:58:00.000+02:00

На Д.

Защо ме питаш за нова любов?
Защо мислиш, че съм имала стара?
За любов е не всеки готов,
любовта е звук от китара.
А аз не чувам лирични песни,
напротив - слушам тишината
и тихо пея стихве лесни,
не се боя от самотата.
Прости ми, че думам тия слова,
прости, ако ранявам твойто сърце,
но аз... аз съм влюбена в света,
сърцето ми се чувства кат перце,
душата ми за свободата пее,
в душата ми огън гори.
Туй дете бледо за слънце копнее,
усмивка лицето да озари.

Демон зад ангелска маска

2011-12-26T21:49:00.001+02:00

Къде са моите мечти?
По чии бузи се стичат сълзи?
Коя е тази,от огледалото дето наднича?
Не зная коя е? На кого прилича?
Къде изгубих твоите следи?
Тичам с нозе боси и бледи,
търся те, но никой няма.
Да не би да си бил измама,
сън далечен, кошмар?
Или ти дват висок хонорар
да замаяваш на жените главите
и да си плюеш после на петите.
Ти си лъжа. Демон зад ангелска маска.
Всяка копнее за твоята ласка,
а после опарена от твойта тъма,
сълзи си събира горката сама.

Копнеж

2011-12-26T21:41:00.000+02:00

Каква е хубава тая мома
със стройна и тънка снага!
Душата си на дявола продавам
само да я притежавам.
С нежни, дълги, тънки пръсти,
със слънчева руса коса,
тя оставя следи по мойта душа
и натрупват се пластове гъсти
от спомени само за нея,
а тя ме гледа с поглед мил
и не знае, че аз за ней копнея,
тъжен тъгата пленил.

Побърза да изтриеш с гума

2011-12-26T21:32:00.000+02:00

Побърза да изтриеш с гума
написаното тук с молив,
но знаеш ли аз знам словата
и помня всеки любовен мотив.
На сърце са ми вдълбани
твоите думи лирични,
за мен специално избрани,
за мен по-поетични.

Дяволът в мен

2011-12-26T21:25:00.001+02:00

В злокобна усмивка извивам
краищата на тънките си устни.
Цветята на дявола поливам
и пия жадно от злините вкусни.
Обожавам да те гледам как се мъчиш,
как отчаяно следиш ме с поглед мил,
ала милост ти от мен не ще получиш -
дяволът във мен се е вселил.

L'amour

2011-12-26T21:19:00.002+02:00

В гореща, зловеща целувка
ще пламнат нашите уста,
сърцето ти лудо ще забие,
ще пърха кт птица твойта душа.
Ще ме целунеш, ще ме сънуваш
и ще се влюбиш. На очите това е целта -
душа в душата да се влее,
страст телата да залее,
буря, огън, пожар
и тихо, кротко като мъдра река
любов да вцепени в жилите кръвта.

Християнска притча за абсолютната вяра

2011-12-26T20:39:00.000+02:00

Било сушаво време и жителите на малко село били обезпокоени какво ще стане с реколтата им. В един неделен ден, след молитвите, те се обърнали към своя проповедник за съвет.

- Отче, трябва да направим нещо, иначе ще загубим реколтата.

- Всичко, което се иска, е да се молите с абсолютна вяра. Молитва без вяра не е молитва. Трябва да идва от сърцето - отговорил свещеникът.

Цялата следваща седмица селяните се събирали два пъти дневно и се молили Бог да им прати дъжд. В неделя отишли при свещеника.

- Нищо не става, отче! Всеки ден се събираме и се молим, а дъжд няма и няма.

- Наистина ли се молите с вяра?

Те започнали да го уверяват. Но отецът възразил:

- Знам, че се молите без вяра, защото нито един от вас, идвайки насам, не си е взел чадър!

Листопад и волна птица

2011-11-28T14:01:00.001+02:00

Вместо да литнеш след отключената клетка като мен из небесата, да се рееш нависоко, волнокрило, жизнерадостно, ти падаш ниско, низко, долу към земята, към бездната на нищетата, на грозното, зловещото и злото. Аз не зная, но може би съм те носила на крилете си, затова сега ми е леко и се движа ефирно, свободно и гладко. А ти, ти не се научи да летиш и падаш като някой уморен есенен лист; оставяш се вятърът да те носи (другите да "отформатировать твое сердце") но така не знаеш накъде отиваш. Ти отгърна друга страница, но пропусна завръзката в книгата, прескачаш глави и не ще разбереш кога ще дойде кулминацията и края на приказката. Ти така проваляш себе си, но това е ТВОЯТ избор. Аз отлитам ...

Диви и красиви

2011-11-05T00:23:00.000+02:00

Не знам дали е от крехката ми възраст или от това, че най-близките до мен са тихи и спокойни, но определено ми липсва една огромна доза лудост, авантюристичност и дивост. Искам някакси нещата да се случват в по-забързано темпо, да запълвам старниците на живота със случки, с факти, с мечти. Е, с полседното винаги мога да изпиша хиляди изречения, но трябва мечтите да са реални и изпълними, и естествено да се сбъдват, а моите са нещо в застой. Знам, че аз трябва да направя нещо по въпроса, за да се случат, но моите блянове в последно време са свързани с другите хора, което означава, че или те ще направят нещо, или трябва да ги манипулирам, или да останат нещата така, в застой. Естествено не завинаги :) аз не си оставям магарето в калта. Сега съм малко заета за мечти, различни от математика ;)

Искам да съм енергична, вместо изморена и изтощена, искам да се забавлявам както никой друг, искам да има екшън. Инак е някакси скучно. Всеки ден едини и същи неща се случват, става безинтересно и оттам безслислено да живееш. Поне за мен това не е ЖИВОТ, аз искам емоции, приключения, включително пътувания по света и у нас, искам романтика, но и грубост. Търся неочакваното във всеки и всичко, защото там е интригата, която ме вълнува и ме кара да се чувствам жива.

Искам да ходя по концерти, по театри и опери, да се едюкирам в изкуството като посещавам такива събития, за които сега не намирам много време. А и в моя град няма опера, а аз нямам шофьорска книжка :D Което ме води до мисълта, че вече се чувствам готова и за това предизвикателство. Животът е прекрасен! :)

Нова вера

2011-11-01T00:33:00.002+02:00

През тъмните буреносни
облаци на есенния ден
аз виждам плахи слънчеви
лъчи да огряват бледия ми тен.
Есенен дъждец ръми,
потръпвам аз от хладината ледна,
угасвят летните мечти,
за мир копнее душата ми бедна.
Години се сливат, минават лета,
ден на всеки ден прилича
и някой художник рисува платна
на човека, когото никой не обича.
Но иде пролет след зима зловеща,
иде денят, различен от вчера.
Кръвта накипява във вените гореща,
дойде време за новата вера.

Избор

2011-11-01T00:22:00.000+02:00

По-добре да не чета чуждо тълкувание
за смисъла на това съществувание.
По-добре сама разбера
коя пъкета да избера.
Ще греша стократно, ще се спъвам,
но пак ще ставам, не ще се предавам.

Ще те наричам любов

2011-11-01T00:16:00.000+02:00

Ще те наричам любов,

защото ти си това,

ще те наричм свобода,

защото отваряш вратите на света.

Ти си моето море,

защото се давя в очите ти.

Ти си моето небе,

защото се рея в мечтите ти.

Но ти си просто човек,

всеки миг с тебе е век,

ала животът е кратък

и по мен остави отпечатък.

Без име

2011-10-14T17:59:00.000+03:00

Усмивка. Запознанство. Среща. Намигване. Втора среща. Целувка. Любов... Смисъл. Желание. Разбиране. Край. И всичко отначало. Любов, ти имаш много имена. Веднъж си Камен, друг път Иван, Станимир, Боян... Веднъж си Милена, а после Божидара, Мартина, Надя... Любов, ти всеки път си различна, всеки път все по-уникална, всеки път по-съвършена. Объркваща, изненадваща, влудяваща, красива, интересна... всеки път за себе си и с всеки път все по-по-. Любов, ти си най-истинска, най-реална и в същото време най-приказна и най-измислена.

6 странни неща, които са съвсем нормални.

2011-10-14T17:54:00.000+03:00

6 странни неща, които са съвсем нормални:

Да избягаш от час, ако си 12 клас, естествено, и да отидеш на кафе.
Хлябът да поевтинее с 20 стотинки за един ден предизборно :D
В даскало да те засекат с книга в ръка, тайно скрита под чина.
След третия с в училище да се чувстваш като в зоологическа градина.
Да виждаш седмокласнички с 10 пъти повече грим, отколкото ти ще сложиш през целия си живот.
Да видиш етикет с надпис "Made in China"

Ледени души

2011-10-14T17:23:00.000+03:00

Все си мисля, че съм положителен човек, че винаги подавам двете си ръце на приятелите, познатите, на враговете си даже, на непознати също. Мисля го, защото е така: винаги съм готова да бъда добра, защото доброто е в душата ми, това е моята исатинска същност, моето лице. В последно време обаче осъзнавам колко съм се променила. Не върша лоши неща, естествено - вълкът кожата си мени, но нрава не - но все пак се замислям преди да извърша добро. Не съм злопаметна; може да ме наранявам дългоко, но съм винаги говота да простя.

Какво се случва? Несъзнателно, а може би и съзнателно, избягвам нещата, речи и хората дори, които биха ме наранили. Също като останалите същества на тая земя. Мотото "Каквото почукало, такова се обадило" се опитвам да следвам в последно време, за да покажа на хората какво правят и какво причиняват на събеседниците си с поведението и отношението си, но уви, на тях не има пука. Другите не се интересуват от приятелите и познатите си, а само от близките, най-добрите си приятели, а дори понякога вярват само на себе си и мамят "приятелите" си. Колко жалко, защото така всеки започва да се следва този модел на поведение, защото иначе загива - когато те тъпчат, имаш два варианта: или се оттегляш, или се оставяш да бъдеш премазан, в случея от лошотията, станала навик на новото поколение.

Островът

2011-10-11T15:56:00.000+03:00

Не знам вече какво да си мисля за другите. Изобщо не разбирам защо са толкова негативно настроени всички един към друг и всички към мен. Искат да минат по лекото и гладкото, приятели си ти, когато им е изгодно, обаждат се, за да искат, без да дават. Защо? Какво печелят от това? Приятели? Да, сигурно имат хиляди приятели, подобни на тях - лъжци, глупци, преписвачи, злобари, хитреци. Пари? Да, с "познати приятели" се печели по-лесно, с връзки, с измама. Щастие? За това ваче не знам. Аз не бих била щастлива при подобни постъпки, не обичам да лъжа и мамя, аз играя по правилата и спазвам законите. Ще кажат, че и те ги спазват. Може би да, но се спазвате моралните, нравствените, неписани закони, мили мои. Човещината ви е чужда, скрили сте зад черни маски, слъзгате се под водата, но внимавайте, защото иде зима и когато водата замръзне, може да ви изпързалят по-смелите и по-хирти от вас. И какво се получава? Човечеството еволюира по хитрост, всяко едно следващо поколение е по-мързеливо и измисля все по-добри трикове, за да се измъкне от работата и учението, като по пътя си мачка ХОРА.

Да имах остров, бих сиздала "съвършенния" човек - добър, усмихнат, помагащ, любвеобвилен. Но скоро, по-скоро аз ще свържа гените си в съвършена връзка с нечии други и ако трябва ще клонирам сътвореното от мен, значи от Бог.

"Не ми пука за..."

2010-12-06T16:21:00.002+02:00

Чувствам се толкова ядосана и гневна, че мога да избухна като атомна бомба (извинете за израза, не че харесвам тази идея, просто така се чувствам). И то за какво? За едни тъпи и прости хора? По дяволите за всички останали става въпрос. Не мога да повярвам в какво се е превърнал светът. Всички търсят изгодата, лесното, много пари за малко усилия и труд. На никого не му пука за останалите, за Другия. Каква е тази мода на егоизъм? Всеки за себе си - това ли трябва да е мотото на всеки? Това ли трябва да са ценностите ни? Това ли трябва да правят всички, за да оцелеят в днешния свят? Предполагам, че и вие си мислите така. Защо ми е да мисля за този, на когото продавам това, или на когото върша тази услуга по задължение? Какъв ми е той? Продавам, маха се и вече го забравям. Той няма значение за мен; не ми е нужен, защото не ще ме направи по-богат, по-щастлив...

Не това е важното, не трябва да мислим само за себе си. Все пак живеем в свят, в който комуникацията между хората е жизнено необходима. Егоизмът не ни носи щастие, напротив точно щастието на другите ни прави щастливи, особено когато сами сме помогнали за това.

Точно за това се ядосвам. Отивам в магазина и продавачката ми подава кифлата и ръцете, с които е пипала пари, и не й пука, че ще ям после и може да се разболея от някоя болест предавана чрез мръсотията. Намирам се в болницата на преглед или в отделение и никой не мие пода или шкафчетата, или прозорците и мога да се разбоея, а на него не му пука - нали шефът му не го юрка за това, защо да си прави труда? Не трябва да е така и се чудя дали имам силата да го променя ...

Колко сте прости! Колко сте смешни!

2010-11-03T16:50:00.003+02:00

Колко сте прости! Колко сте смешни! Какво завиждате ми на чевторката в училище? Представям си, ако имам шестица. Защо сте толкова глупави? Гледайте си вашата работа, вашите неща, себе си гледайте. Какво ви интересувам аз, защо гледате в чуждата купа, сърбайте си там каквото сте си надробили. Не мога да ви разбера завистта. То бива завист тиха, бива завист кротка, която да те мотивира да продължаваш напред, бива такава дето те "изстрелва" към нови мечти. Ама вашето е вече прекалено. Нито се стараете да сте като мен, нито можете, нито ще можете, какво остава пък да искате. Ама какво се ядосвам и аз с вас. Занете ли не ме интересувате! Завиждайте и няма да имате нищо с това бездействие!!!

Парите и проблемите

2010-10-29T19:11:00.007+03:00

Търся пари защото...

Някой търсят парите, за да са просто богати, други - за да си купят нови дрешки, трети - за да се напият, четрърти - за да си купят хляб. Следователно за човек, който признава, че иска пари, има 4 възможни начина за определение: 1) безсрамно търсещ пари, 2) маниак на тема новото е по-добро, 3) пари+пари=пиене или парипиец и 4) търсещ прехрана. Може би има още много възможности за разпределяне, защото в тази, която се опитах да сътворя, не намирам своето място. Аз съм от онези, на които им трябват пари за учене. Точно така! Ако имах пари щях да ходя на много курсове, да удовлетворявам непрестанното си любопитство към нови и различни хобита, да посещавам различни културни забележителности и да разкривам тяхната история, да пътувам и да уча в различни колежи. Ето за това наистина трябва да се влагат и търсят парите, защото (нали знаем) те се осигуряват щастие, нито здраве, нито радост, нито любов, но определено липсата им ограничава.

Много е лесно обаче да кажем трябва да се влагат пари в образованието или да се заделят за по-нататъчното обучение на някого и в същото време е много трудно да се осигурят тези пари. Хах, откъде ще ги вземем? В последните години се е задържала една финансова криза, която прераства и в икономическа. Не че разбирам какво кавам, но наистина това, което знам, е че заплатите са ниски, икономиката се влачи (е, поне на някои страни), хората гладуват (е, знаем, че някой плюскат като прасета). Изглежда няма начин всички (в това число включвам и най-бедните) да достигнат желаното от тях образование или дори необходимото за XXI век.

В същност има една възможност, но тя не е за всички, която се нарича Интернет. Тук човек може да намери информация за всичко, като се предполага, че по този начим научава нови и важни неща, т.е. се образова сам. Както кавах обаче най-бедните няма да имат достъп до мрежата и винаги ще са изолирани от света и иновациите. Трябва да се решат такива прблеми, за да може всеки "член на земата" да придобие накаква академична интелектуалност.

Ще продължавам да мисля по този въпрос. Парите в днешно време не са просто нещо, те са необходими да оцеляваме, какво остава да се образоваме.

Адът - това са другите

2010-10-29T17:43:00.004+03:00

Me vs everyone else

Писна ми да си обещавам, че ще се променя и няма да слушам мнението на другите за мен. Омръзна ми да завися от останалите. Искам да съм самостоятелна, да не ме интересува как мен наричат, да не се обиждам, да не плача, кодато не ме забелязват. Но защо по дяволите все още тичам след тях и с викове, раздиращи гърлото, ги моля да ме приемат. Защо им коленича? Да не са богове? Защо приемам техните действия като единствените възможни и забравям, че имам и собствено мнение? Защо не търся свободата си?

Боря се за признанието на другите. Боря се за свободата си. Боря се със себе си. Побеждавам. Но има ли смисъл да търся това признание, ако няма никой, който да ми утвърди свободата, който да ме види като личност, като ундивидуалност. Всички ли са с едно мнение, че не разбират различността ми? Всички ли са das Man? Вероятно. Може би и аз съм такава понякога, може би и аз съм лошата за някой. Но това се променя и няма да позволя на никой да ми попречи на израстването ми. Ще стана самостовтелна, независима от другите и ще бъда такава каквито другите не са - истинска, себе си.

Глупците

2010-10-29T16:17:00.004+03:00

Глупците никнат като гъби в океана на житата - интелегентните, като деградират до толкова всичко и всички, че вече са единици или поне се броят на пръсти онези, които наистина живеят с рабираме за живота и за Другия. Тези хора не ще се "оправят", дори всеки ден да бъдат бити до кръв до края на живота си, те няма да разберат защо са ги били и не ще потърсят вината в себе си. Напротив, яростни от това, което ги "притеснява", те ще излеят гнева си върху невинните и ще "отмъстят" на онези, които в същност нищо не са им направили. Чудя се как да ги отсраним от Земята като цяло и единственото, което се сещам, е да ги изтребим, но ще кажете, че малко издребнявам. Е, добре не е много хуманно. Нека тогава да ги лишим от възможността да се възпроизвеждат. Да им срежем връзката със света на интелигентните, които разумно, смислено живеят и уважават както себе си, така и другите. Не, ще кажете отново. Е, добре живейте в свят на негодници и деградирали нещастници, аз по принцип си живея в мой свят!

Full Moon (Пожелай си)

2010-10-23T22:01:00.005+03:00

Пълнолуние. Нощното светило огрява земята. Небето е чисто, осеяно с милоини мънички слънца, наречени звезди. Спокойна вечер, студена като хладни тръпки. Светът спи, а аз вървя сама по тихите улици. Не мился за нищо, просто вървя, а съпалата ми отброяват шепнешком тип-там-тип. Есен. Листа шушукат под краката, жълти, червени, кафяви. И сякаш като по постлано килимче пътувам към входа на царство незнайно. Срещам топлия поглед на непознат младеж, който ме отнася още по далеч в страна на принцове, принцеси, палати. Подминавам. Вървя край оазис в пустинята на ежедневието. Като песъчинка в еднообразието, като капка в океана на das Mann. Вървя спокойно, знам, че нещо ще се случи. Чакам. Търся. Искам.

Новолуние. Тъмна, нощта се спуска право към мен. Ще ме грабне, ще ме обладае, ще ме промени. Очите ми търсят, нещастни, светилото на моята душа. Не искам. Но блясък засиява отново в мен, край мен навеки. Мечти и блянове, и спомени, и цели отново ще се слеят в едно и ще тръгнат пак по пътя, по който поеха - където любовта царува и светлина грее в сърцата.

Стигам до моята цел. Сега накъде? Търсят очите. Ослушвам се. Мисля. Напред към нови все по-смели мечти, към истини недопускани досега, към щастие, тъга, умора, към нови морета, земи, до нови хора, култури незнайни. Чакайте идвам, мечти!

Келтска дървесна астрология

2010-09-06T00:35:00.004+03:00

Келтската представа за Вселената се свързва с формата на дървото, чиито корени са прорастнали дълбоко в почвата, а клоните извисени високо към небето. Дърветата се смятат за одухотворени и следователно за живи същества, притежаващи както безкрайно познание и мъдрост, така и магически сили и символично обозначават цикъла на живот, смъртта и обновлението. В келтския календар отделните видове дървета са свързани с всяко новолуние. Думата за “дърво” на келтски има двояко значение, което не се ограничава само до смисъла на дървото като растение, но носи и по-абстрактната идея за “буква, писменост, знак”. Всеки един знак съответства на период от годината.

Бреза – този, който достига постижения
24 декември – 20 януари
Ако сте роден под знака на Брезата, вие сте много предприемчив човек, който често мотивира другите и те лесно стават жертви на вашата предприемчивост, усърдие и амбиция. Вие постоянно искате още, търсите нови хоризонти и си поставяте по-високи цели. Периодът, в който сте родени, е забулен в тъмнина и за това вие постоянно търсите начин да се измъкнете и намерите светлината. Родените под знака на Брезата, подобно на самото дърво-бреза, са жилави, еластични. Вие сте толерантни, разсъдливи и родени лидери. Често взимате лидерски позиции бързо, когато се налага. От нежната страна вие донасяте красота в пустоша, осветлявате стаята с присъствието си и очаровате тълпите с бързия си ум. Съвместими сте със знаците Лоза и Върба.

Офика – този, който мисли
21 януари - 17 февруари
Според келтската дървесна астрология родените под знака на Офиката са философите на зодиака. Ако сте роден под енергията на Офиката, то вие се отличавате с проницателен ум и високи идеали. Мислите ви са оригинални и креативни, което дори води другите до объркване откъде ли идвате. Това често ви кара да страните от хората, защото си мислите, че те така или иначе не ви възприемат. Независимо от това, че изглеждате хладни външно, вътрешно имате изгарящи от страст идеали. Тази вътрешна страст поражда вътрешната ви мотивация да се движите напред в живота си. Имате естествена способност да трансформирате ситуациите и хората около вас само с присъствието си. Имате силно влияние по един много спокоен начин и околните очакват от вас уникални перспективи. Офиките си пасват добре с Бръшлян и Глог.

Ясен – този, който омайва
18 февруари – 17 март
Родените под знака на Ясена според келтската дървесна астрология са свободомислещи. Фантазьори, инициативни и природно артистични, виждат света като чиста капка вода. Има тенденция от време на време да сте мрачни и дръпнати, но това е защото вътрешният ви свят е в постоянно движение. Вие сте в допир с музата и се вдъхновявате от природата. Вие вдъхновявате всичко, до което се докоснете, и хората търсят омайното ви присъствие. Вие се интересувате силно от изкуство, поезия, наука и теология. Може да ви мислят за саможив, но вие сте се потопили в собствения си фантастичен свят. Постоянно сте в състояние на обновяване и почти не се интересувате от мнението на околните за вас. Ясенът си пасва с Върбата и Тръстиката.

Елша – този, който прокарва браздата
18 март – 14 април
Ако сте родени под знака на Елшата, то вие сте от хората, които по естествен начин намирят правилния път, посока. Вие сте в постоянно движение и ще прокарате пътя с огнена страст, често увличайки със себе си лоялни последователи. Вие сте чаровен, общителен и често се сработвате с различни характери. С една дума разбирате се с всички и всички биха искали да са около вас. Това е, защото сте уверени в себе си, имате силна вяра в себе си. Тази увереност е заразителна и хората забелязват това ви качество бързо. Вие сте много фокусирани и не харествате излишното размотаване. Хората от този знак са способни да виждат същността и не толерират показността. Ценят високо времето си и считат, че пилеенето на време е престъпление. Мотивират се от действието и резултатите. Разбират се добре с Глог, Дъб и дори Бреза.

Върба – този, който наблюдава
15 април – 12 май
Ако сте роден под знака на Върбата, вие сте ръководен от луната и следователно сте подвластен на повечете мистични аспекти на лунната реалност. Това означава, че сте изключително креативни, инициативни (хора с изключителна психическа способност) и интелектуални. Разбирате цикличността и разбирате, че всяка ситуация си има своя сезон. Това ви дава възможност да приемате нещата реалистично и ви прави по-спокойни от повечето хора. Научавате лесно и често впечатлявате хората около вас с вашата памет. Често от вас блика потенциал, но често се въздържате, боейки се от пищността. Съвместими сте с Брезата или с Бръшляна.

Глог – този, който има илюзии
13 май – 9 юни
Хората, родени под знака на Глога, не са това, което изглеждат. Отвън са едни, отвътре тотално други. Те са много различни. Отговарят на поговорката „не съди книгата по корицата”. Отвън изглежда, че водят съвсем обикновен живот, но отвътре крият силна страст и неизчерпаем креативен пламък. Те са адаптивни към всеки начин на живот – самите се чувстват комфортно и карат другите да се чувстват по такъв начин. Любопитни са и се интересуват от много неща. Те са невероятни слушатели и хората ги търсят, за да се разтоварят пред тях. Ако сте Глог, то имате невероятно чувство за хумор. Виждате голямата картина и имате невероятно вътрешно чувство. Подхождат си с Ясен и Офика.

Дъб – този, който стабилизира
10 юни – 7 юли
Родените под този знак имат изключителната способност да са силни. Защитават другите и са говорители на тези, които не могат сами да се изразяват. Те са кръстоносци, говорители на онеправданите. Възпитаващи, щедри и помагащи. Самоуверени сте и вярвате, че нещата ще се развият в позитивна посока. Уважавате историята и миналото и често ставате учители. Обичате да споделяте знанията си за миналото с околните. Те изминават дълъг път, за да намерят себе си в живота. Живеят дълго, щастливо и се радват на многобройно семейство, участват в богат социален живот. Съвместими са с Глог и Тръстика и Бръшлян.

Илекс - този, който ръководи
8 юли – 4 август
Това е царствен знак. Благороден, високо извисен, лесно стават лидери и властни хора. Лесно приемате предизвикателства, ако сте родени под този знак. Преодолявате лесно трудностите, препятствията. Ако срещнете препятствие, вие се амбицирате и удвоявате усилията, за да постигнете крайната цел. Много рядко може да бъдете победен. Затова много от хората ви следват и ви считат за лидери. Дори в ежедневието сте състезателни и амбициозни. Може да станете арогантни, но само когато сте сте сигурни във възможностите си. Когато ви опознаят, вие сте щедри, внимателни и чувствителни. Високо интелигентни. Справяте се с науките лесно. Тъй като не полагате усилия, често живеете на стари лаври. С други думи, ако не сте постоянно в движение и не се трудите, можете да започнете нездравословен и мързелив начин на живот. Имате нужда от баланс и това ви го дават Ясенът и Бъзът.

Лешник – този, който знае
5 август – 1 септември
Вие сте високо интелигентни, организирани и полезни. Както и хората, родени под знака на Илекс, вие сте академични и се откроявате в класната стая. Способни сте да избирате полезната информация, да обяснявате с изумителна точност. Знаете добре фактите и сте информирани в подробности. Често изглеждате в очите на другите като всезнайко, но не можете да контролирате това. Умни сте и знаете правилната посока на действие. Възприемате детайлите и харесвате нещата да са точно така. Често това, че владеете реда и контрола, ви води до принудително поведение, ако не сте проверили предварително нещата. Владеете числата, науките и имате аналитичен ум. Обичате правилата, често ги създавате, вместо да ги следвате. Пасвате си с Глог и Офика.

Лоза – този, който изравнява нещата
2 септември – 29 септември
Родените под този знак са родени в периода на равноденствие и са често променящи се и непредсказуеми. Пълни сте с противоположности и нерешителност. Това е, защото вие виждате двете страни на нещата и симпатизирате и на двете страни. Трудно е да изберете едната страна, защото виждате положителното и в двете. Има области в живота, където сте категорични. Това са храната, виното, музиката и изкуството. Имате изтънчен вкус и сте познавач на изтънчеността. Обичате лукса, и можете да превърнете една дрипа в произведение на изкуството. Чаровни сте, елегантни сте, имате класа. Често сте в ситуация, другите да се възхищават на вас и вашата поза. Пасвате си с Върбата и Лешника.

Бръшлян – този, който оцелява
30 септември – 27 октомври
От всички ценни качества на хората, родени под знака на Бръшляна, най-ценното е това, че можете да преодолеете всички проблеми. Имате интелект, но по-ценно е състраданието ви към другите и верността към хората. Вие се раздавате и сте винаги на място да подадете ръка за помощ. Родени сте в мрачни времена и за това понякога животът ви може да е тежък. Това понякога изглежда несправедливо, обстоятелствата идват прекалено бързо. Независимо от това, вие приемате проблемите мълчаливо и спокойно и с душа, пълна с милост. Има тенденция да сте силно духовни и да се поддавате на силна вяра и това ви помага в трудностите. Вие сте остроумни и спокойни, харизматични и добре се чувствате в обществото. Подходящи знаци за вас са Дъб и Ясен.

Тръстика – този, който любопитства
28 октомври – 24 ноември
Роденито под знака на Тръстиката са хората, които пазят тайни. Ровите дълбоко в смисъла на нещата, за да откриете истината, скрита дълбоко. Те най-често стигат до сърцевината на нещата. Обичате интересните истории и често ви въвличат в клюки, скандали. Вие сте добри историци, журналисти, археолози. Обичате хората, защото те ви дават разнообразно тълкуване на нещата. Вие сте опитни в примамването на хората да говорят с вас, понякога сте манипулиращи. Но имате силно чувство за истина и чест, което прави вашите схеми безболезнени. Пасвате си добре с други от вашия знак, Ясен и Дъб.

Бъз – този, който търси
25 ноември – 23 декември
Това са хора, които обичат свободата и често изглеждат диви за другите знаци. На младини често живеят есктремен живот, търсачи на силни усещания. В този период на годината слънцето преминава бързо и това е заложено в натурата Ви. Често сте считан за аутсайдер. В действителност вие сте дълбоко съвършен, с философски наклонности. Вие сте много внимателни с околните и имате желание да им помагате. Тази помощ е често възпрепятствана от вашата брутална честност, която споделяте открито. Разбирате се добре с Елша и Илекс.

Отмъщението

2010-08-31T00:42:00.003+03:00

Чувствам се прекрасно, сега когато всичко изглежда приказно: няма те да ме тормозиш, да ме мъчиш, да ми викаш, да ме стресираш. Сега наистина се чувствам човек, макар да ми се иска да има още нещо, нещо което повече ще ме накара да бъда щастлива. Но няма значение, защото ще си получиш заслуженото отмъщение. И не, няма да чакам Бог да ту го "връща", защото бог е милостив, а аз не съм, не и когато извърши всички онези ужасяващи неща с мен и душата ми. Няма да чакам, а ще действам полека, за да те боли повече. Както четох в една книга наскоро: Лъжливият бог наказва, истинският убива! И ще плачеш, помни го, и ще се молиш, и ще ми падаш в краката. Искам да разбереш какво направи и да съжаляваш за това, но не знам дали имаш сърце, за да го усетиш, душа, за да го почувстваш, и съвест, за да те гори отвътре. Но ти ще усетиш болката, рано или късно. Не те заплашвам, просто предупреждавам, за да не кажеш, че не съм го направила.

Миранда и Събирачът на чувства

2010-08-23T23:29:00.005+03:00

Часовникът показваше малко след полунощ и сякаш всичко спеше: улиците в малкото градче бяха пусти, само от време на време някоя закъсняла кола префучаваше, по тротоарите не се виждаха хора, магазините и заведенията бяха затворени. В град като този хората бяха свикнали да остават вкъщи след 10 часа и до полунощ никой не смееше да излезе, не че имаше от какво да се бои, просто беше някакъв неписан закон, който всички следваха, дори младите. Като говорим за тях, е няма как да оставиш тийнейджърите да не се забавляват, затова те просто се събираха в някоя къща и купонът беше на ниво. Росеше леко, някак незабележимо, сякаш беше тих сняг през лятото. Миранда стоеше на прозореца и гледаше как навън една по една всички околни къщи угасяха светлините, докато най-накрая остана само нейния прозорец да свети и да напомня за живот. Момичето хлипаше и беше обвила с ръце краката си, като от време на време бършеше сълзите си. Облаците започнаха да се разсейват и луната се оказа на хоризонта в формата си на полукръг. Звездите също изплуваха иззад мъглявината.

От страната на покрива се чу тих тъп звук. Миранда се сепна, ослуша се за секунда и като не последва нищо друго освен тишина се успокои и отново се зае с тъжните си мисли. Същият шум, но този път по-силен и ясен стресна момичето и тя запита с трепнещ глас:

- Кой е там?

Чу се още един звук като подхлъзване и после крачки по покрива. "Боже" мислеше си Миранда, никога не беше срещала крадец, ако това трябва да се нарече среща. Опитваше се да измисли някакъв план да го удари с нещо или да извика или нещо друго, но стресът беше залепил устата й и беше омагьосал мозъка й, така че да не може да направи нищо.

Изведнъж една глава се подаде от лявата страна на отворения прозрец, Миранда отвори устните си в неизречен ужасен писък, очите отразяващи уплахата й. В следващия миг тя се озова на пода, а в по-следващия вече беше наясно с това, което беше станало, но все още не можеше нито да вика, нито да говори, нито да мисли.

- Много съжалявам, наистина. Не исках да те изплаша. Не исках да те тревожа. Наистина съжалявам, просто се подхлъзнах и... Виж ще ми простиш, нали? Аз наистина не исках да те плаша - каза момчето от покрива подпряло се на прозореца.

- Кой по дяволите си ти? И какво правиш на моя покрив? - вече дошла в съзнание успя да промълви Миранда, като щателно оглеждаше момчето. Не приличаше на крадец. В същност иначе доста приличен вид: с подбрани дрехи, изглеждащ по-скоро на неин съученик или герой от някой филм. Чаровен, усмихнат, невинен. Дали може да е крадец? Абсолютно не. "Тогава кой е?" питаше се Миранда докато все още оглеждаше момчето. Определено не беше някой кой да е. Възрастта му беше накъде около нейната, може би по-голям. Пригладена тъмно руса коса и морско сини очи - определено можеше да се приеме, че той е по-скоро неин обожател, отколкото крадец, клошар или бездомник.

- Ами доста е сложно за обяснение в същност. Но виж, аз трябва да тръгвам. Нали не ми се сърдиш, че те притесних и те стреснах и там каквото съм ти причинил още. Хих - каза той накрая, като се усмихна и бели зъбки осветиха пространството.

- Чакай, чакай. Никъде няма да ходиш, докато не ми обясниш кой си, от къде си и какво правеше на покрива. Иначе се викам - заплаши го Миранда.

Момчето изглеждаше много замислено за секунда. Огледа Миранда и изрече:

- Аз съм събирач на чувства. Дойдох за сълзите си, в същност за тъгата ти и бях на покрива поради тази причина, просто се подхлъзнах нали разбираш, вали и е много хлъзгаво.

- Ха. И си мислиш, че ще ти повярвам. Казвай истината или ще те издам.

- Това е истината и ти ми вярваш, просто не го осъзнаваш все още. Знам: първо се стресна , после с уплаши, след това се ядоса, по-късно се очарова от мен, а сега "търсиш истината и справедливостта".

Как можеше това момче да знае толкова много за човешките чувства, за нейните чувства в този момент. Дали не сънуваше? Дали просто това не бе илюзия?

- Не, не се съмнявай. Аз съм истински и съм тук. - усмихна се чаровно момчето.

- От къде...?

- Нали ти казах аз съм събирач на чувства. Разбирам ги тези неща, с чувствата на хората и всичко за емоциите и така нататък.

- И дойде за тъгата ми?

-Да.

След няколко минути разяснения и потвърждения, че той е такъв за какъвто се представя или по-точно събирач на чувства, Миранда беше готова да вярва на всяка негова дума, дори да й беше казал, че Дядо Коледа съществува. Той сякаш имаше силата да и докаже дори това.

- И събираш чувства?

-Да. Тъга, радост, мъка, щастие, гордост, гняв, самота.

- Тогава знаеш много за чувствата, нали? - вече се бе настанила удобно на прозореца, където имаше достатъчно място да седне и слушаше внимателно своя нов събеседник, който се бе подпрял на външната страна на прозореца и отговаряше на всеки неин въпрос.

- Естествено - кимна Събирачът на чувства.

- Кажи ми тогава защо хората не са щастливи?

- Смея да твърдя, че доста хора са щастливи, но онези, които не се радват на своето земно щастие са си сами виновни. Те просто не виждат щастието в малките неща, във всекидневието, в еднообразието, дори в новото и различното. Те просто отричат да имат това, което искат и това ги прави нещастни. Те виждат само реалното, не смеят да се гмурнат в океана на въображението и на несъществуващото. Това ги ограничава, разбираш ли. Тези хора са полу-човеци, те имат телата си: плът, кости, кръв, но нямат душите си: мечтите, мислите, идеите, въображаемия свят. Само тези, които имат и тяло, и душа са способни да открият щастието в летния дъжд, в калинката, кацнала на цвете, в сълзите на момиче - и Събирачът откри белите си зъби в широка красива усмивка.

сле кратка пауза, за да осмисли по-добре казаното от момчето, Миранда зададе своя втори въпрос, трепнеща от желание да разбере отговора.

- Има ли безкрайно щастие? Такова, че да няма друго освен щастие, имам предвид.

- Знаеш ли, хората са съществата с най-добре развити мозъчни клетки и са най-разумните, най-сложните от всички други на земята. Какво щеше да бъде ако имаше само щастие, а всички други чувства не съществуваха? Щеше ли да има разнообразие в природата, дори само в природата на човека? Щеше ли да е сложна човешката същност? - Събирачът остави този въпрос за Миранда.

- Щом събираш чувства и знаеш толкова много за тях, можеш ли да ми дадеш радост например?

- Само изчакай. Сега се връщам. - промълви Събирачът и отиде нагоре по покрива.

Миранда се замисли. Какво по дяволите правеше? Говореше с някакъв Събирач на чувства, вярваше на всичко, което й казваше, питаше, а току-що бе поискала от него да й донесе радост. Колко глупаво изглеждаше всичко. Тя се засмя сама на себе си за всичко, което беше станало тази нощ. Някак нереално, изненадващо и приятно.

Момчето се върна с една торба в ръка, усмихна й се и започна да рови в нея, явно търсеше нещо. "Боже - мислеше си Миранда - сега ще извади някое чувство от тази торба!" Устните й още повече се разшириха в странна изкривена усмивка.

- Ето - и Събирачът й подаде нещо в ръцете. Миранда повдигна предмета, за да го огледа по-добре, тъмнината й пречеше. В миг видя себе си с широка усмивка на лицето - държеше огледало.

- Как го правиш!? - Миранда стоеше изумена с огледало в ръце. Чувстваше, че е радостна, дори истински щастлива.

- Е, стига вече въпроси. Три стигат. На четвъртия ще отговарям друг път, така или иначе ме чакат и други чувства, нали знаеш? - намигна Събирачът.

Миранда поклати глава в знак на съгласие, макар да не знаеше точно какво е да те чакат още чувства. Погледна отново радостния си лик в огледалото, а когато вдигна глава Събирачът на чувства беше изчезнал.

Ще дойда пак беше обещал и тя щеше да го чака. Имаше толкова много въпроси, на които търсеше отговорите.

За писането ми

2010-08-16T23:38:00.004+03:00

Намерих още един роман, който съм писала преди време, вероятно към 5-6 клас, поне така пишеше в него - героите бяха в 6-ти клас :) Е, хареса ми, признавам си. Тогава съм имала онова чувство, което имат децата, чувството, което те кара да напишеш нещо и то ще е добро. Сега, за мое съжаление, не вярвам в способностите си да напиша нещо хубаво, четливо и интересно. Сега е различно, може би ме е страх от листите и химикала, може би не мога да измисля нещо свръх интересно. А може би не е сега моментът, в който трябва да пиша, още съм малка и не достатъчно зряла за такива ГОЛЕМИ неща като писане на книга, но поне мога да се опитвам да пиша малки разкази и истории.

Много добре помня историята на романа. Идеята му е още в главата ми: училище за вещици. Колко странно, нали? Винаги, абсолютно винаги, ако не направя идеите си реалност, някой друг ги краде, сякаш ми казва: "Другия път внимавай!". В същност идеята за историята за вещерското училище беше провокирана от Хари Потър - не, не крада! но от мен крадат и измислиха всички тези книги за училище, но този път за вампири. Наистина имам чувството, че някой гледа какво не правя с идеите си и ми ги взима назаем. :D Странна работа.

Няма значение, аз пак няма да правя реалност повече от идеите си, защото... и аз не знам защо. Просто все си мисля, че нямам достатъчно време и се извинявам с това. Може би ми трябва нещо наистина вдъхновяващо и интересно. Ще видим.

Потърси ме

2010-08-14T23:06:00.003+03:00

Ще чакам слънцето да изгрее и да блесне в очите ти, за да отрази и в моите. Ще се оставя на течението да ме тегли все към теб и към теб, не мога да живея иначе. Ще бъда спящата принцеса докато ти не ме намериш. Ще се крия, но ще страдам. Ще те чакам и ще те викам с цяло гърло, за да ме чуеш, където и да си. Ще бъда твоята принцеса, твоята красавица, съкровището на твоите мечти. Всяка нощ ще си пожелавам да дойде денят, в който ще си до мен. Всеки ден ще си мисля само за теб и ще те водя с мисълта си към мен. Всяка секунда ще плача, за да се давя в море от сълзи, защото водата ще те доведе при мен. Ще бъда твоя само, само твоя, ти само ме потърси.

Аз се интересувам от други неща.

2010-08-14T22:24:00.005+03:00

Аз не съм обикновена тинейджърка. Е, да и аз се интересувам от любов, емоции, чувства, мисля си за купони, щуротии, приключения, обичам всички нови хобита, които дразнят нашите или просто ми харесват и т.н. Все пак обаче се интересувам и от други, кажи ги по-зрели, неща, като например с какво да изпера копринената си блуза или вълнения пуловер, как по-лесно да почистя стаята, къде ще е най-доброто място на растението ми, къде ще е най-добре да уча, защо животът е труден и как да помогнем сами на себе си чрез психологически книги за мотивация, и още: колко трудно е да бъдеш майка на 16, как да спаси или поне предпазим дивия свят от унищожение, защо птиците са толкова изящни, как да станем по-добри хора, как да спасим светя от нас самите, от озоновата дупка, от парниковия ефект... Аз не съм обикновена, не съм като вас. Аз се интересувам от много повече неща, от които наистина зависи животът на тази планета, в моя дом и моя собствен живот. Обикновено за това мисля.

LiE to me, I love you!

2010-07-26T23:18:00.004+03:00

Винаги става така, нали? Уж говорим за една и съща Аз, ала ти казваш едно, аз друго, думите ни са противоложни по смисъл. Чудя се аз ли не се познавам добре, или ти мене, или ме лъжеш и се опитваш да ме манипулираш (не, не трябва да мисля такива неща за теб, аз те обичам). Може би крадеш от мен, от моето истинско аз, отнемаш всичко искрено, което имам, и после какво... Аз ли си мисля, че ме обичаш? Кой ми я каза тази лъжа? Никога не съм те чувала да ги изричаш, никога, никога, никога... онези вълшебни, прекрасни, магически думи Обичам те. Нима само по филмите казват така? Защо се заблуждавам, ти не ме обичаш, никога не си ме обичал, не и за напред. Никога. Любов ли е, ако само единият обича? Защо тичам все към теб дори да зная истината? Боли ме, да ядски ме боли, че не е така както си го представях, но мисълта само да съм близо до теб ме прави истински щастлива и зная, че дори да умирам, ще искам да съм до теб в сетния си час. Глупавао е, да! Любовта е глупост, а аз съм най-голямата глупачка да й се вържа, да ти се вържа... Ще ме пуснеш ли?

Ralitzas Personal Brand Plan

2010-07-26T16:51:00.001+03:00

Check out this SlideShare Presentation:

Ralitzas Personal Brand Plan

View more presentations from Ralitza Manova.

Eco TV Bulgaria, Eco TV Bulgaria TV Online, Eco TV Bulgaria Live, Watch Eco TV Bulgaria

2010-07-21T22:30:00.000+03:00

Eco TV Bulgaria, Eco TV Bulgaria TV Online, Eco TV Bulgaria Live, Watch Eco TV Bulgaria

Природата на България е величествена, жалко, че много от нас не са забелявали това.

Пеперуда еднодневка

2010-07-20T00:55:00.003+03:00

Не е ли кратък животът? Не, ще кажете, не е. Достатъчен е. Но в началото не знаеш, че живееш, нали. Да, първите 15 години минават бавно и славно, весело и игриво, радостно и... като по детски. По-късно обаче става тудно, тежко - всичко вършиш сам, на своя глава (е, не съвсем без ничия помощ, но все пак сам).

По-късно, когато нямаш време за всичко, което имаш да свършиш, ще си кажеш "Ех, много бърза този мой живот" и 1о години ще ти се струват малък период от време. Ще искаш да побързаш да живееш, нали. Но и животът ще бърза да те догони. Ще се зачудиш, когато са се минали още 20 години и вече няма да помниш кой бе първият ти най-добър приятел или първата класна.

Е, лъжете ме тогава, че живеем дълго. Лъжете ме, когато си нямате друга работа. Лъжете ме, за да не ви вярвам и да продължавам да мисля, че животът на хората не стига за всичко, което трябва да се свърши, за всичко, което трябва да се види и научи.

Любов без граници...

2010-05-02T12:32:00.004+03:00

Много я обичам... когато я няма сякаш я няма частицата от мен, която е най-важна, сякаш го няма няма ключа, с който се отключва сърцето ми. Сякаш съм сама, единствена в света, сякаш не съществувам, само дишам без да зная, само гледам без да виждам... Защо се чувствам така, не знам. Когато я няма, сякаш и мен ме няма, но и не съм някъде... объркващо е, нали. Не искам да я няма - искам да сме заедно, двете завинаги.
Тя е моето съкровище, тя е малката ми душа - рееща се свобода. Тя е моята сила, тя е надеждата в мен; тя е красотата, тя е любовта, безграничната любов, тя е въздуха, водата и всичко, всичко на света. Без нея светът няма да има смисъл, без нея животът няма смисъл, защото тя е всичко за мен. Мога да загубя много - материални неща, ума си, чувствата си, разсъдъка си, но ако загубя нея... губя всичко едновременно и завинаги, но най-вече губя своята душа - губя себе си.
Може ли една любов да е толкоа безгранична, толкова истинска, толкова реална? Не знам, може би съм луда. Да луда съм! Любовта ми към това тъй нежно същество ме изпълва с неизмерима радост и сладост. Чувството е вълшебно!

Следите остават...

2010-04-15T17:06:00.005+03:00

Следите остават щом веднъж си видял смисъл... в живота, в света, в красотата, в истината... в любовта. Белезите личат, някак странно напомнят за едно отминало истинно събитие, вените пулсират, кожата гори до болка от искренност и чувства, сърцето ехти в безрасъдно забързан ритъм... не чака, не пита, не иска да знае, само лети ли лети в незнайна посока. Душата крещи, луда е безспорно, луда е в онази си най-искрена сила, луда е до смърт. Дали така е по-добре, дали ще може светът отново да се върти щом вече е загубил скорост и енерция, дали ще бъде същото или вече не е както преди. Ще бъде, ще има смисъл отново, ще може красоттата да спаси света, ще бъдат доброто и любовта навеки. Ще бъде Ви казвам... следите остават, ехтят и не питат кой ги чува, кой не, силно викат, но безгласно, дълбоко в душата на самотно сърце.

♥...

2010-02-13T21:43:00.004+02:00

Обичам мъжки аромати
и начинът, по който ухаеш.
Обичам силни ръце
и твоите, когато ме хванеш.
Обичам красивите неща:
дори да знам, че с теб граша.

Мечта

2010-02-13T21:28:00.005+02:00

Вглеждам се в твоите очи
и виждам себе си като дете.
Докосвам твоите сълзи,
усещам влажни са като море.

Полъхва вятър и развява косите
и аромата ти омайва мен.
Сребристосини са лъчите,
огряват тебе като ден.

Изгряват в миг мечтите
и усещам те до мен.
Изсъхват от очите ми сълзите,
избледнява моя светъл тен.

Влюбено момче

2010-02-13T20:54:00.005+02:00

(на Д. И.)

Имам чувсвтото, че ме обичаш,
но на чувсвтата ти казвам не;
Имам чувството, че се увличаш
по мойто страстно мъничко сърце.

Гледаш ме с очите си дълбоки от кафе
искаш да ми кажеш нещо, но не смееш,
защото ти си едно влюбено момче,
но душата моя няма да владееш.

Виждам, че следиш ме с погледа си мил,
спомените мили тихо съхранил.
С твоята усмихва слънцето изгрява,
ала моята душа все те наранява.

♥ Покажи ми любов ♥

2010-02-13T20:32:00.005+02:00

Безгрижно гледахме мoрето,
ръцете силно се държаха.
Ах, колко синьо е небето
и облачето как ни маха.

Сънувам ли, или си тук,
сънувам вероятно
и въпреки това не искам друг -
с тебе най ми е приятно.

Покажи ми любовта си
и обичай само мен.
Разкрий пред мене радостта си,
в миг безкраен, съкровен.

Морето тихо ни говори,
без думи плахо тихо шепти,
ти душата си за мен отвори
и за мен сърцето ти тупти.

(2-ро място на конкурса "Покажи ми любов", Димитровград)

(Snow) Signs that I've grown up

2010-01-18T16:40:00.003+02:00

...(Snow) Signs that I've grown up

For children snow is like a fairy tale - it makes them be the happiest kids in the world. They can play with thier friends outside in the snow without any rest... Well, maybe for me was like that.

Now I realise that I'm passing the thing that used to make me foolly playful even in my late childhood. I am missing the thing that makes a kid think about presents and Santa. I do not notice the snow!

Yes, that makes me a little older - big girls do not play foolish games with their friends. They even are not happy about the snow because it may dirty their clothes. No. They don't like that snow mess outside, they don't want to go there and to have fun, they don't even want to watch the others playing. Aren't they too cruel to themselves? Ain't they want to have fun?

Well, I'm from that group of cruel to themselves people and snow really cannot make me be the same little kid, enthusiastic about the first snow, running out to play, to fight with it. I'm now different and such ...little things don't make me feel the same I used to feel when I was younger.

Now snow is altered with something different, something that I now do not understand - the need to "share" that snow with someone else. To show him how much I love him, to have fun together, to fight with snow together. Snow has not changed in time, the need of sharing it not only with a friend, but with someone closer to my mind changed me.

I've grown up... I've changed my whole thinking of the world, of the universe. The snow signs I leave today are lonely but those of tomerrow may not be alone, they may be with someone else's ones and that may make me the same little girl playing with the snow.

2009-11-26T21:40:00.008+02:00

Part I [Destiny]

It was a sunny early autumn day and the yellow and orange leaves were still hanging one the trees, shaking in the wind. The green grass was covered by a few leaves which maked it softer when you stap on it. Two girls were preparing for the wedding, both dressed in two perfect growns, close to their bodies till the waist and then expanding in a beautiful drapery which looked like a waterfall, stoped with flowers of silk. The white house where they were looked as if it was smiling in this great day. The room, also pained in white was changed in a heardresser, a make-up studio and a dressing room by the girls.
Destiny was putting a skin- powder, when the other woman asked, worried:
"Dess, where are my earings?" looking for them anywhere, even in the places ahe knew are unlikely posible. Destiny giggled and lifted her shoulders in answer. Lexy bustled, hoping to find them in the mess they both made, before the ceremony started.
"Where did you last see them?" Destiny tried to help her, still giggling in her mind, but when she saw Lexy's confused and worried face, she couln't hold it any more and she laughed aloud.
"Dess!!!" an unpronounced shout was written on her face and Destiny said now much more soothed: "Sorry." Lexy started thinking aloud where she thought the earrings last were, but someone knocked the door and without waiting a permission to enter, he opened it. Lexy totally forgot about her trouble, smiled at the gentleman with the most spreaded line of her lips she could. It was Justin, grown-up, bigger, with wide shoulders, tall, muscular, now dressed in a pale gray suit, perfectly fits with figure.
"well. what do you think" he asked, wanting an approval or a tip to help him made himself look better. Fascinated, the two women were not able to say anything because they would interrupt their overlooking.
First, Lexy said "Hey, you, bridegroom, you look fantastic." He, proud of himself, turned slowly around in order they could see his back, too. He sighed, Lexy turned towards Destiny and saw her earrings behind her on the dressing table. In surprise that she found them, she got there and started putting them on her ears. Destiny, not able to put her look down of him, stayed still. Justin approached her and told her soft "You look gorgeous, dear!" She shook her haed to get rid of the memories floated in her mind.

Destiny

2009-11-26T20:53:00.005+02:00

Prologue

When she was a kid, little Destiny had no friends and didn't talk to other people at all, but not because she was shy; she was just an unsociable girl who couldn't think of anything interesting to say. Her parents were afraid that she wouldn't find a friend to talk, share and play till the moment she met Justin. Four years older than her, he moved to Destiny's city when was seven. They both went to the same kindergarten where Justin found many friends. He was the one person she started talk to, and they played a lot of games together. However, when the other kids went to play with them, Destiny just stood up and moved without saying any word.
Justin was the most popular guy in the garden and everyone wanted to be his friend and to start a conversation about anything with him because he was a very talkative boy. Besides, girls gave him their toys as a present to their beloved. Although he could have all he ever wanted, to play with everyone's toys and to chat with other interesting children in the kindergarten, he saw in Destiny's eyes the friend he had always imagined.
They didn't have many things in common because the one was silent and the other was a chatter-box, but they enjoyed watching cartoons, playing with her dolls and his toy-cars, walking and running in the park. Even their parents became close to one another.

"Why is she always alone?" a two-year-older-than-Destiny boy asked his friends, three other boys, the one really fat and short, the other too high and the third who seemed normal but with some signs of growing moustache. Destiny, sitting down alone as usual at her desk, waiting for the class to start, looked at the boys, shook her head as they were always trying to make her look foolish.
"Because she's weird."laughed one of the boyswith a wry smile. They all grinned and the boy who first started this continuing game said "She's mad. Hey, girl, don't you know you don not have to be at this school?" She looked at him, not understanding what he meant. He smirked again, staring her with two hating eyes, :You have to be at a clinic".
"Hey, you! Get away from her" it was Justin, her own hero, the prince on the white horse, coming to save her again. "Who the hell are you?" asked the boy in surprise that someone was trying to be by Destiny's side. "I said get away from her" Justin repeated with his lips in a stubborn line.
"You won't tell me what to do!" the boy told him, raising his voice, one octave higher.
"Really? Justin approached him and pushed him to the wall. Destiny looked in surprise, worrying about her prince. All the other baoys smiled and started encouraging their friend Damon to fight.
The school bell rang, and Justin held Destiny's hand to lead her away, telling Damon "Don't touch her! Do not even approach her! Right?" Being still close to the wall, Damon murmured :Next time...", but didn't finished his sentence because they had already gone. He grumbled something and went away.
"Are you OK?" asked Justin with a caring voice, still holding her hand in his warm big one. Staring at his big blue eyes, she shook her head in answer "yes". They walked in silence when suddenly she asked "Why did you do it, Justin?" He stopped, turned towards her, looked straight into her eyes and said simply "You are my best friend. That's all I can do for you" He smiled at her, held her chin and kissed her forehead.
All the class then she thought, thought about him, about that they were always together but just as friends, nothing more and nothing less. They were like a brother and a sister, supporting each other, and how much she wanted him for more than that. However, he was the famous one; all the girls at school liked him, wanted to be with him, to watch him when he played football, and she was no one. She could not give him what hisex-girlfriends could, one a cheeer leader, another a chemistrywizard, another a beauty. Although all his girlfriends were well-known like him, he didn't spend his time with them but with Destiny. That's why they all broke up with him. He was now single but with his "best friend" as he called her.

Не те познавам...

2009-11-23T16:57:00.000+02:00

Не те познавам, но изглеждаш мил.
Кой ли дявол в теб се е вселил?
Кожата ти е студена като лед,
а очите от топаз топят се в мед.
Лицето ти разкрива черти съвършени,
думи редят се от теб кадифени...

По следите на любовта...

2009-11-22T20:04:00.000+02:00

Раздяла

Поглеждам в очите ти -
тайни безброй,
виждам сълзите ти -
безмълвен порой.
Ръцете ти нежни
загрубели са вече.
С думите снежни
той взе, че ми рече:
"Обичам те, знаеш",
но зная ли аз,
че вече нехаеш -
говориш без глас.
Огърлицата твоя
изгубих случайно,
а ти целувката моя,
както бе обичайно.
Дори ръце не сключихме,
така беше преди,
на камък сполучихме,
на две стари следи.
Есента наближава,
студено е вече,
любовта отмалява,
уморени сме вече...

.................................................

Сън

Гледахме се във очите,
но очите ти не виждах аз,
и слънце беше ти в мечтите,
бленувах тебе час по час.
Откривах тебе в моя сън блажен -
ти принц от приказките беше,
и чувах твоя глас свещен,
и виках те, но ти в съня ми спеше.
Къде отиде любовта?
Къде се скри? Къде изчезна? -
Където топла е кръвта,
където мога да съм нежна.